Какво представлява допаминът?
Допаминът е хормон и невротрансмитер, който често се свързва само с щастието, но по думите на известния професор по невробиология и офталмолофия Андрю Хюбърман:
„Допаминът е молекула в мозъка и тялото, която е тясно свързана с чувството ни за мотивация. Може също така да подобри дълбочината ни на фокус и да намали прага ни за предприемане на действие към конкретни цели. Най – простият начин да мислим за допамина е, че когато нивата ни на допамин са повишени, ние сме склонни да фокусираме вниманието си върху външни цели – върху нещата, които искаме – и се чувстваме мотивирани да ги преследваме.”
Как допаминът ни мотивира?
Според проучвания публикувани в PubMed – допаминът е пряко свързан с нашите очаквания. Преди да предприемем дадено действие ние създаваме ментална картина за очаквания резултат, с това и очакваната награда. Това освобождава даден процент допамин, което ни мотивира да предприемем действие към наградата. Това, което играе най – значима роля е приключването на действието и с това удовлетворяването или не удовлетворяването на нашите очаквания. Ако действието надмине очакванията ни, то ние ще получим положителна обратна връзка, което ще освободи допълнителна доза допамин в системата ни, следователно ние ще бъдем удовлетворени. Ако действието оправдае очакванията ни, нивата на допамин няма да се променят съществено. Ако наградата е по – малка от очакваната активираният домапин в мозъка ще е по – малко, което ще бъде под базовите ни нива и ще ни накара да се чувстваме неудовлетворени.
Ако например очакваме малко хора да ни честитят рождения ден, но въпреки нашите очаквания доста хора го направят – ние ще получим положителна обратна връзка, което ще ни направи по – щастливи от всякога. Ако предскажем правилно то нивата ни на допамин ще са някъде близки до базовата ни праг на всекидневния ни живот, което пак ще ни направи щастливи, но не непременно повече от всеки друг ден. Ако обаче очакваме близки, приятели, роднини, колеги да ни честитят рождения ден, но те не го направят – активността ще е малка и ще усетим различие между очакваната и реалната награда, което ще ни накара да сме неудовлетворени.
Така очкаванията ни карат да предприемаме дадени действия – отрицателната обратна връзка ни демотивира, сбъдването на очкаванията ни дава рутинно ниво на мотивация, а положителната обратна връзка ни кара да предприемем повече от дадено действие.
Как учим чрез очакванията си
Удоволствието ни мотивира и тласка към дадена награда, което е подобно на това, което Иван Петрович Павлов е открил. Когато кучето на Павлов чуе звънец и след това види храна то започва да отделя лиги. Повтаряйки това отново и отново, кучето ще започне да отделя лиги само при чуването на звънеца, защото очаква да получи храна. Ние казваме, че звънеца предвижда храната, затова и то започва да отделя лиги. Това се нарича класическо кондициониране и представлява свързването на неутрален стимул с такъв от някакво ключово значение. Това следствие се извършва автоматично без кучето да прави нещо.
Оперантното кондициониране е друга форма на учене, което е представено от котето на Едуард Торндайк. Котката е била затворена в клетка, когато случайно натиска бутон на земята и се освобождава и отива при храна да яде. Повторено няколко пъти, котката се научава да свързва бутона със свободата и храната си, което създава връзката между тези стимули. Оператното кондициониране се нуждае от действия на субекта, иначе не би се случило. Подкрепено от положителната обратна връзка, това поведение се засилва и запечатва в ума на субекта. И двете форми на учене се нуждаят от очакванията на ума ни. Така ние, чрез удовлетворяване или не удовлетворяване на нашите очаквания се учим чрез действия или чрез наблюдение да функционираме по определен начин. Това ни кара да усилим или отслабим даденото поведение или мислене.
Чрез тези два начина ние изполваме очакванията си (и допамина чрез очакванията), за да учим. Тези два принципа също са тясно свързани и с идеята за бихевиоризма или поведенческата психология където силно се използва положителното и отрицателното подкрепление на дадени действия, които или ги затвърждават или отхлабват.
Ума в търсене на удоволствие
Допаминовата реакция спрямо очакванията ни винаги търси потенциални стимули в средата свързани с удоволствието. Преди да „наградим“ дадено очакване като положително, отрицателно или неутрално съществува сигнал свързан с потенциалната награда. Например къщата ви е пълна със сигнали, които сами сте си създали свързани с удоволствие или неудоволствие. Ума ви ги регистрира и преценява дали дадената награда си струва в дадения контекст на ситуацията, така преди да се поеме действие има едно такова оценяване на наградата, което се случва. Вие например знаете къде се намира сладкото, което ще ви даде удоволствие, къде се намира работното ви кътче, което може да сигнализира стрес и неудоволствие – така преценяваме, чрез вече съществуващи сигнали какво да предприемем като действие в дадената ситуация. Самото оценяване също освобождава допамин в нашата система, което се явява като ментална репрезентация на потенциалната награда, която можем да очакваме (преди реално да започнем да я очакваме). Така, ако в дадения контекст наградата си струва – малкия допаминов стимул ни кара да предприемем дадено действие.
Когато дадено действие обаче е неопределено дали води до награда или не – това дава на улавянето на потенциални стимули време да реагира спрямо ситуацията, като започва да определя възможността и количеството на самата награда, което може да се получи. Ако се окаже, че не е възнаграждаващо или не е достатъчно – то ние имаме достатъчно време да прекратим действието
Заключение
Допаминът играе ключова роля в мотивацията и ученето ни. Без него няма да можем да се фокусираме върху дадено действие, определяйки неговата награда, това ни държи в стимулация да завършим действието, което сме предприели. Ума може да определи и да улови сигналите в средата ни, като прецени контекста на ситуациите. Ние сме тласкани от удоволствието в нашите очаквания, което определя и самото действие. Всичко е един затворен цикъл на удоволствие и неудоволствие.
ИЗТОЧНИЦИ:
- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4826767/
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5
- https://www.hubermanlab.com/newsletter/tools-to-manage-dopamine-and-improve-motivation-and-drive
