Базовите нива на допамин
Всеки един от нас притежава базови нива на допамин, които са определени от нужното му ниво за нормалното ни функциониране. Това базово ниво ни помага за всекидневното чувство на удоволствие и мотивация от/към живота. Всяка девиация от това базово ниво ни кара да изпитваме това позитивно или негативно усещане спрямо допамина. След всеки един скок или спад има едно нормализиране, което връща допамина към това негово базово ниво, като в зависимост от стимула – базовото ниво може да се измени, като ще е нужно повече или по – малко за повторната ни стимулация в бъдеще. Това базово ниво се поддържа всеки ден за да може да функционираме „нормално“.
Пораждането на зависимост
Зависимостта се поражда, когато базовите нива на допамин биват изменени чрез външен стимул, който вдигне дотолкова нивата, че те да не могат да се получат натурално без стимула внесен от даденото нещо към което сме зависими. Наркотиците, порното, хазарта, видео игрите, някои храни и още, пораждат у нас едни свръх стимулирани нива на допамин, които изменят нашите базови, с това и нужното ни количество допамин за нормалното ни ежедневно функциониране. Така ние не можем да постигнем натурално тези нива, без да използваме дадения външен стимул. Изпитваме силно неудовлетворение от живота чисто и просто само като го живеем, което може да доведе до такова високо изменение, което да ни накара да се почувстваме сякаш не можем въобще да живеем без зависимостта си.
Натуралната ни среда НЕ води до зависимост?
Американският психолог Д-р Брус Александър провежда експеримент през 70 – те години на 20ти век и показва как плъховете реагират на наркотиците в натуралната си среда и в изкуствена такава. В единия случай плъхове са били затворени в клетка с два избора пред себе си и нищо друго. Има ли са една бутилка пълна с вода и друга пълна с хероин или кокаин. Затворените плъхове са пили повторно от бутилката пълна с наркотика докато не са предозирали и накрая не умрат.
Александър обаче се зачудил „дали всичко това е напълно заради наркотика или има нещо друго?“ Затова провел повторно експеримента, но тогава сложил плъховете в големи паркове където имат също избора да се социализират с другите плъхове, да правят секс, да си играят и да се разхождат свободно, в допълнени към двете бутилки с вода. Резултатите били изненадващи, плъховете предпочели да пият повече от нормалната вода, а не от тази с наркотика в нея и никога не предозирали. Дори когато пиели от водата с наркотика, те не ставали зависими от него, поради факта, че имали нормална социализация около себе си.
Имаме три ключови точки, които са споменати като заключения на експеримента:
„1. Наркотичните пристрастявания са само малка част от проблема с пристрастяванията. Повечето сериозни пристрастявания не включват наркотици или алкохол.
2. Пристрастяването е по-скоро социален проблем, а не индивидуален. Когато социалноинтегрирани общества са фрагментирани от вътрешни или външни сили, пристрастяванията от всякакъв вид се увеличават значително и стават почти универсални в силно фрагментираните общества.
3. Пристрастяванията се повишават във фрагментираните общества, защото хората го използват като начин за приспособяване към голямото социално разместване. Като форма на приспособяване, пристрастяването не е болест, която може да се излекува, нито е морална грешка, която може да се поправи, чрез наказание или образование. „
Средата и зависимостта
Установява се, че средата играе голяма роля в борбата със зависимостта, повече отколкото се е предполагало. Това се потвърждава и от зависимостта в днешни дни, която е изключително силно подчертана в изолирания ни обществен кръг, където поради изкуствената вече природа на социализацията попадаме често в един балон където чуваме, виждаме и разбираме само това, което на нас ни е угодно.
Ако вземем примера на този „Парк за плъхове“ ще видим как изолирането изостря зависимостта, изкуствената или въобще несъществуващата социализация не ни позволява да излезем от този затворен кръг. Често зависимостта носи със себе си тези качества свързани с никакъв или труден сексуален или/и социален живот, придружен с изкривена представа за света и една неспособност да чуем различно мнение от своето. Всичко това създава една среда, която подкрепя зависимостта и не ни позволява да излезем от нея. Затова зависимостта е доста социално – психологическа, това разбира се не изключва и индивидуалния аспект на нея – например реакцията ни към стрес, темперамента ни, годините в които се е заформила зависимостта, но дори и тези индивидуални черти са често общи за мнозинството от зависими индивиди.
Рискът определя наградата
Ако си представим, че се опитваме да си направим плодова торта, която много обичаме, не знаейки как точно да я сготвим, но накрая успеем и тя се получи вкусно – ние ще получим високи нива на допамин (следователно удоволствие). Това е така, защото очакванията ни са ниски, защото рискът тортата да се обърка е по – голям. Ако след няколко дена се опитаме да си направим отново същата торта ние ще видим, че имаме доста по – големи очаквания, което ще намали удоволствието, и ще засили неудоволствието, ако се провалим да направим тортата.
Това колело на висок риск често създава зависимостта, която иначе не може да се прояви натурално. Винаги има един изкуствено завишен стимул, който ни награждава за дадено действие толкова много, че се чувстваме празни от всички други действия в живота ни. Наркотика толкова много ще ни стимулира допаминергичната система, че нищо друго в света около нас няма да може да достигне до тези нива. Това става също и с хазарта, видео игрите, тик – ток, сладкото, вредната храна и прочие. Ние сме поели риск за висока награда, направили сме нещо с което нямаме база за сравнение (думата база е от ключово значение тук, защото точно няма как чрез базовите нива на допамин да видим колко бихме получили от този изкуствен стимул). Този изкуствен стимул е надвишил очакванията ни и после ние имаме изкривени нива на очаквано удоволствие от всичко друго в света около нас.
Затвърждаването на зависимостта
Д – р Анна Лембке, написала книгата „Допаминов свят“, обяснява как удоволствието и болката са свързани в нашия мозък. Когато бъдем удовлетворени от дадено нещо за дълъг период ние изтощаваме себе си и започваме да изпитваме болка, което е често срещано и при зависимите хора, които преминават през абстиненция. При повишаването на нивата на допамин ние след известно време се изтощаваме и падаме на едно ниво на допамин под базовото. Това ниво ни носи болка и неудовлетвореност. Влизаме в стадии на дефицит на допамин.
След като усетим тази болка и този дефицит ни удари, ние можем да изпитаме повторно желание да се „вдигнем“ със стимула, който ни е увеличил допамина първоначално. Това създава и едно желание у нас, ставаме „жадни“ за този стимул. Ако ние се върнем към него и задоволим това желание започваме да затвърждаваме зависимостта, с което и определяме как тя да се появява. Това обяснява защо често ние се връщаме към зависимото си поведение, когато ни е скучно или сме под стрес или сме в абстиненция, защото всички нива на допамин под това, което наркотика ни е дал не ни носят вече удоволствие, а когато изпитаме неудоволствие искаме веднага да го премахнем като повторно се „вдигнем“.
Така чрез повторение ние обучаваме мозъка си да запълва тази болка, неудовлетвореност или скука с това, което ни свръх стимулира. Затвърждаването и вече същинската зависимост се появява в удовлетворяване на тази жажда за запълване на дефицита на допамин. Ако устоим на нея то нивата ни автоматично ще се регулират и така постепенно ще паднем към нормални нива, които могат да бъдат поддържани от натуралната ни среда.
ИЗТОЧНИЦИ:
- https://www.npr.org/transcripts/1090009509
- https://www.youtube.com/watch?v=p3JLaF_4Tz8
- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4826767/
- https://www.psychiatrictimes.com/view/what-does-rat-park-teach-us-about-addiction
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D1%81_%D0%9A._%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80
