Комплексът за малоценност е психологически термин, въведен от Алфред Адлер, който описва състояние на дълбоко вкоренена несигурност и усещане за недостатъчност. Тази статия разглежда основните причини, симптоми и ефективни начини за справяне с „комплекса за малоценност„, като предоставя важна информация за всички, които изпитват постоянни съмнения в себе си.
Основни точки:
- „Комплексът за малоценност“ се състои в постоянно чувство на неадекватност и несигурност, което води до убеждението, че индивидът е физически или психически по-нисш от другите.
- Човек може да реагира с оттегляне или прекомерно компенсиране чрез „комплекс за превъзходство“.
- Това може да доведе до депресия, тревожност, рисково поведение, алкохолна или наркотична злоупотреба и самодеструктивно поведение.
- „Комплексът за малоценност „и „комплексът за превъзходство“ са свързани, като вторият често се явява форма на свръхкомпенсация на първия.
- Най-ефективно е да се работи с терапевт, който може да помогне за осъзнаване на причините за комплекса и промяна на начина на мислене и поведение.
Какво е „комплексът за малоценност“?
Според Американската психологическа асоциация, „комплексът за малоценност“ се характеризира с непрекъснато чувство на неадекватност в ежедневния живот. Това често произлиза от убеждението, че човек е по-нисш – физически или психически – в сравнение с другите. Това чувство може да бъде рационално или ирационално, но значително влияе върху самочувствието и личната мотивация.
Причини за „комплекса за малоценност“
Чувството за “малоценност” е често нормално в детска възраст. Детето чрез това чувство може да развие компетентност в уменията си с помощта на родителя. При децата, които правилно са преминали през циклите си на развитие (виж стадийте на развитие при Ерик Ериксън) това чувство на “малоценност” се замества с реалната представа за възможностите и лимитациите на вече възрастния индивид, като той не се “страхува” от предизвикателствата на живота. Често чувството на “малоценност” се запазва поради няколко причини:
- Травматично преживяване
- Насилие към детето
- Физическо или психическо увреждане
Чувството на малоценност често се формира в детска възраст, когато децата не получават достатъчна подкрепа за самостоятелност или преживяват травматични събития. Травми, насилие, както и физически или психически увреждания могат да окажат сериозно влияние върху самочувствието на детето, което продължава и в зряла възраст.
Според психосоциалния модел на развитие на Ерик Ериксън, децата които са били подложени на емоционално или физическо малтретиране, могат да изградят негативна представа за себе си и да загубят вяра в собствените си възможности. Това към тях може да се яви като “наказание” от родителя за тяхни обективни или субективни недостатъци, което може да ги накара да интернализират тези негативни чувства и моделите на мислене асоциирани с тях. Също, деца, на които не им е дадена нужната обич и грижа като малки, поради това, че родителя ги е смятал за недостойни или той е бил емоционално недостъпен, могат да развият компенсаторен механизъм и да се опитат да спечелят тази обич чрез постижения.
Основни последици от „комплекса за малоценност“
Естествено е понякога да усещаме себе си като по-нисши в определени ситуации. Проблемът възниква, когато тези чувства са постоянни и започват да влияят върху поведението ни. „Комплексът за малоценност“ може да се прояви в:
- Отдръпване от социални взаимодействия – Хората избягват социални контакти, защото вярват, че са по-нисши от другите.
- Свръхкомпенсация – Някои индивиди развиват компенсаторен механизъм чрез стремеж да се доказват, като се опитват да изглеждат „по-добри“ от другите.
Хората с комплекс за малоценност често са по-склонни към рисково поведение, злоупотреба с вещества и проява на самодеструктивни действия. Тези симптоми са придружени от тревожност, депресия и понякога агресия, към себе си и околните.
Хората с този комплекс също имат крайно негативна вътрешна картина за себе си. Често придружено със самодеструктивно поведение и съпътствано с натрапчиво враждебни мисли, които винаги са против индивида, който ги изпитва. Това не му дава да усети нещата реалистично, което води до една мрачна картина на света. Той може да усети некомпетентност към всичко с което се захване независимо дали може реалистично да го изпълни или преди го е изпълнявал без проблеми (не е зависимо от миналия опит). Поради тази причина, индивидът често се отказва от целите си и може да се примири с неща, които приема за „неспособни“ да се променят, което да доведе и до вътрешно чувство на безпомощност. Отделно, дори да се справи и да постигне дадена цел, той няма да е удовлетворен, винаги ще търси нещо друго с което да се “докаже” пред другите и главно пред себе си.
Често:
- Хората ги възприемат като преуспели заради агресията към себе си, която ги кара да се доказват постоянно.
- Хората ги възприемат като изостанали в развитието си или “мързеливи”, защото вътрешния им свят ги потиска до крайна степен, където те не съумяват да свършат нужната от тях работа, поради нереалистичните си цели и стандарти.
Връзката с “комплекса за превъзходство”
“Комплексът за превъзходство” е пряко свързан с “комплексът за малоценност”, това е открил Алфред Адлер. Те са двете страни на една монета. Хората, които са диагностицирани с “комплекс за превъзходство” често просто свръхкомпенсират по този начин, заради убеждението им, че са по-нисши от другите.
Възможно е човек да реагира по двата основни начина в зависимост от средата в която е поставен. Индивид, който реагира с безпомощност към средата си и търси да създаде контакти, които му потвърждават това убеждение, може да реагира напълно противоположно, ако попадне в среда в която хората приемат неговите реални възможности и това да акцентира чувството му за превъзходство в тази сфера. Тези хора, често търсят контрол в някоя сфера от техния живот, за да могат да имат „стабилна“ основа, но ако контролът им там бъде застрашен, поради причини, това може да ги агресира и те да свръхкомпенсират с “комплекс за превъзходство”. Така, например един привидно затворен човек, с чувство на безпомощност към обстоятелствата на работа, може да свръхкомпенсира и крайно да се опитва да контролира партньора си вкъщи.
Как да преодолеем „комплекса за малоценност“?
Справянето с комплексът за малоценност най-добре се осъществява като се работи с психолог, който ще използва индивидуална терапия. Психологът трябва да идентифицира, чрез серия от въпроси, първо колко често човек се чувства малоценен. Впоследствие се разглежда средата в която индивида е израстнал, динамиката на семейната среда, преди и сега, разглеждат се ученическите години, типът на привързаност на индивида и целите, които той си поставя, както и това как се опитва да ги постигне и колко реалистични са те. От изключителна важност е вътрешния свят на индивида, това какво отношение има към себе си, какви мисли пораждат събитията, които му се случват и как той ги преживява.
Прави се комплексна оценка на всичко споменато, както и индивида се прекарва през редица мисловни ситуации, за да се промени начина му на реагиране и мислене към тях, чрез по-реалистична оценка на събитията, като се фокусира върху плюсовете и минусите. Важно е индивида да осъзнае силните и слабите си страни, за да балансира своят Аз-образ.
Впоследствие, работейки с дадения психолог, клиента започва да забелязва различните модели на мислене, реагиране и поведение, които водят към това той да има „комплекс за малоценност“. Така може да промени реакцията си с времето, което ще направи виждането му по-реалистично и с това целите и поведението му в дългосрочен план няма да доведат до същите проблеми.
От цялата информация се анализира момента в който точно „комплекса за малоценност“ се е формирал, за да се намерят индивидуалните способи за таргетиране на първопричините.
